Въпроси с много отговори
Често, разглеждайки някоя графична изложба се замислям за много неща от живота, които не ангажират времето и мислите ми в ежедневието. Когато разглеждам творбите на други художници-графици сякаш се потапям в други светове и виждам други проблеми за хората и природата, мигове от други животи. Именно с графиката, незвисимо от формата, техниката, размера, цветността. Тук живописта със своята сила на цвета, експресивност или замах на четката или пък скулптурата напр. не ми въздействат по този начин, не ме подтикват да търся отговори. Те за мен удовлетворяват друга необходимост – нужда да видя нещо емоционално и ярко, спокойно или зашеметяващо, красиво пропорционално или нещо с хармонична и балансирана цветност. Наблюдавайки графични творби дори се натоварвам с твърде много информация и предпочитам да разгледам първо само част от изложбата, а друг ден – останалата. Същевременно с това дълго след това се сещам за нещата, които са ме впечатлили. Зададените въпроси чрез това визуално общуване ме карат да мисля какво е решението, то не е еднозначно и точно там според мен е магията на графичното изкуство. Отговорите са проект на всеки от нас, на нашето въображение, житейски път, впечатления и мисли. Вътрешния свят на всеки дава отговора, а художника само начертава някаква насока на мисълта или обръща внимание на някакъв проблем, без да ни ангажира със своите отговори.
За да се усети напълно ефекта от творбите те трябва да се гледат на живо. Спокойната полупразна зала е идеалното място, където се случва общуването на картината със зрителя. Линиите, петната, остротата на тона, цвета и ритъма в композицията със своите детайли не могат да се усетят ако се гледат на отпечатано копие напр. в каталог. Самото арт пространство предразполага към обръщане на всеки човек към вътрешния му свят и към размишления. А това от своя страна освобождава мисълта. Захранени с нови впечатления и идеи за собствените ни действия напускаме залата, а това в крайна сметка ни движи напред.